Избирателната система и равнището на партийна фрагментация в Република България (1991 – 2001)
DOI :
https://doi.org/10.37075/RP.2004.1.05Абстракт
Избирателната система оказва пряко въздействие върху интензивността на съревнователните и кооперативните отношения между политическите партии на избирателно (електорално) и парламентарно равнище, като до голяма степен определя формата на партийна система и равнището на партийна фрагментация. Настоящото изследване е посветено на анализа на действащата в Република България избирателна система през периода 1991-2001 г. и нейното влияние върху степента на партийна фрагментация в страната.В първата част на изследването накратко е характеризирана пропорционалната избирателна система в многомандантни избирателни райони (МИР) и са посочени нейните ефекти. Формулирани са основната теза на изследването и четири хипотези.Във втората част е даден обзор на основните подходи на изследване на степента на влияние на избирателните системи върху парламентарната и избирателната партийна система и върху степента на партийна фрагментация.В третата част се характеризира българската избирателна система и са формулиранинякои предположения относно нейните ефекти.В четвъртата част е представен детайлен анализ на българския случай и са формулирани резултатите от изследването, потвърждаващи тезата, че пропорционалната избирателна система в МИР благодарение на методиката за разпределение на мандатите, особено на използването на метода (правилото) на В. Д’Ондт и високата 4 %-на изборна бариера, дава различни стойности на диспропорционален ефект при парламентарните избори в България през 1991-2001 г. Най-висок е този ефект през 1991 г., а най-нисък – през 1997 г.Това обективно обуславя ограничена (слаба) фрагментация на парламентарната партийна система, защото броят на релевантните и/или ефективни партии от едни избори до други е ограничен – от 3 до 5 партии или коалиции по „числовия критерий“. Налице е концентриращ ефект на избирателната система върху парламентарната партийна система.Ефективността на пропорционалната избирателна система в МИР в България през 1991-2001 г. зависи не толкова от концентрацията на партийната система, колкото от политическото поведение на парламентарните мнозинства и опозицията, а то е основната причина за политическата, правителствената и дори институционалната нестабилност през 1991-1997 г. Настъпилата през периода 1997-2001 г. финансова и вътрешнополитическа стабилност и отварянето на България към европейските структури стават за сметка на негативните последици от концентрацията на властни ресурси и партитокрацията, вместо на контрола и баланса на трите власти, корупцията и клиентелизма в различните политически структури, партийните конфликти и партизанщината и намаляването на взаимодействието на парламентарните партии с други партийни формации и най-вече със структурите на гражданското общество.Очертават се две тенденции – на маргинализация на малките партии и на някои релевантни партийни формации като БББ и Евролевицата и на задълбочаващ се избирателен абсентеизъм (въздържане от гласуване), чиято връхна точка е през 1997 г.Литература (библиография)
Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНПОСК), ДВ бр. 69 от 1991 г.
Закон за избиране на народни представители (ЗИНП), ДВ бр. 37 от 2001 г.
Закон за политическите партии, ДВ бр. 69 от 1999 г.
Закон за политическите партии, ДВ бр. 30 от 2001 г.
Инструкция за изчисляване на резултатите от изборите за народни представители и общински съветници. (1991). ЦИК.
Инструкция за изчисляване на резултатите от изборите за народни представители. (1997). ЦИК.
Методика за определяне на броя на мандатите в избирателните райони и на резултатите от гласуването. (2001). ЦИК.
Бюлетин от изборите за народни представители, проведени на 13 октомври 1991 г. (1991). ЦИК.
Бюлетин за резултатите от изборите, проведени на 18 декември 1994 г. (1994). ЦИК за избор на народни представители.
Бюлетин за резултатите от изборите, проведени на 19 април 1997 г. (1997). ЦИК за избор на народни представители.
Бюлетин за резултатите от изборите, проведени на 17 юни 2001 г. (2001). ЦИК за избор на народни представители.
Фондация "Демократични традиции – Деметра" (1997). Българските избори (1990-1996). Резултати. анализи. Тенденции. Фондация "Демократични традиции – Деметра".
Голосов, Г. В. (1998). Форматы партийных систем в новых демократиях: институциональные факторы неустойчивости и фрагментации. Полис. Политические Исследования, 106-129. URL: https://elibrary.ru/item.asp?id=5078149 (accessed 2005-03-02)
Дал, Робърт Алън (1999). За демокрацията. Обсидиан. ISBN: 954-8240-72-6
Дюверже, Морис (1995). Полупрезидентският режим (Шах на царя). София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски". ISBN: 954-07-0524-X
Иванов, К. & Цанов, В. (1993). Математически коментар на някои избирателни системи. Обучение по математика и информатика.
Коркинов, В. (1994). Подобряване на разпределението на мандатите по пропорицоналната съставка на смесената изборна система. "Политически изследвания".
Нолен, Дитер & Касапович, Миряна (1996). Избирателни системи в Източна Европа. София: Фондация "Фридрих Еберт", Регионално бюро "Балкани".
Newland, R. (1993). Избирателни системи: Сравнителен анализ. Университетско издателство "Св. Климент Охридски".
Усъвършенстване на изборното законодателство при пълна прозрачност и отчитане на обществените нагласи. Отчет на Българския институт за анализи и проучвания по договор от програмата "Демократична мрежа". (1998). Българския институт за анализи и проучвания.
Barcinkowski, A. (1984). Partie politwczne i systemy partyjne. Nauka o polityce. Prodrecznik akademicki (Ed. Bodnara, A.).
Beyme, K. v. (1984). Parteien in westlichen Demokratien. München: Piper. ISBN: 978-3-492-00545-6
Dowse, R. E. & Hughes, J. A. (1975). Political Sociology. London u.a: John Wiley & Sons. ISBN: 978-0-471-22145-6
Duverger, M. (1976). Les partis politiques. Libraire Armand Colin.
Nohlen, D. (1978). Die Wahlen systeme in der Welt. Zurich-Munhen: Piper.
Reilly, B. (1997). Electoral System Design: The New International IDEA Handbook. Stockholm: International IDEA. ISBN: 978-91-85391-18-9
Sartori, G. (1976). Parties and Party Systems. Framework for analysis. New York: Cambridge University Press.
Sartori, G. (1990). Tipology of Party Systems. The West European Party System (Ed. Mair, P.).
Taagepera, R. & Shugart, M. (1989). Seats and votes: The effects and determinants of electoral systems. New Haven: Yale University Press. DOI: https://doi.org/10.1016/0261-3794(89)90021-8
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2004 Радка Ценова (Автор)

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Авторите запазват авторските права върху своите произведения.
Всички публикации се разпространяват при условията на лиценза Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0).