Политико-икономическите симбиози – за една политикономия на българския преход

Автори

  • доц. д-р Андрей Бунджулов катедра "Икономическа социология", Общоикономически факултет, УНСС image/svg+xml Автор

DOI :

https://doi.org/10.37075/RP.2015.2.02

Ключови думи :

Политико-икономически симбиози, Конверсия, Мрежови ресурси, Делегиране
A14, E26, P16, P20

Абстракт

Обикновено прехода се мисли като „Преход” с главна буква и в единствено число, „от – към” („от тоталитаризъм и държавна икономика към демокрация и пазар”). В настоящото изследване става дума не за един-единствен, прозрачен, управляем „Преход”, а за множество преходи като спонтанно случващи се трансформации и като легитимационни стратегии на актьорите, участващи в тях. Ключовото понятие, описващо тези процеси, е „политико-икономическа симбиоза” – срастване на политически и икономически мрежи, чийто непосредствен произход се намира в последния период на „бившия режим”. Те протичат на различни равнища и в различни полета като трансформации и преструктуриране на различни видове капитал (политически, икономически, социален). Мрежовият анализ, към който се придържам тук, е близък до социологията на Мишел Калон, Бруно Латур, Джон Лоу и др., известна като „социология на дееца-мрежа”, съчетана с тази на Пиер Бурдийо, използвана от Ласло Бруст и Дейвид Старк при анализа на икономическата трансформация в Унгария в началото на 90-те. Съчетанието на тези подходи дава ключ към разбирането на онова критично отслабване на държавата и институциите, наблюдавано в годините на прехода.

Литература (библиография)

Бунджулов, А. (2008). Конверсията: мрежови ресурси на политическото делегиране. Мрежите на прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989 г.. ISBN: 978-954-321-444-0

А Бунджулов (2013). Мрежи, кризи, преходи. Икономика и общество: глобални и регионални предизвикателства пред България. Сборник материали от научна конференция, проведена в УНСС – София, на 31.10.2013 г..

Бурдийо, Пиер & Вакан, Лоик (1993). Въведение в рефлексивната антропология. София: Критика и хуманизъм. ISBN: 954-587-002-8

Bourdıeu, Pierre (2003). Социалният капитал (предварителни бележки). Социологически проблеми, 1-2.

Вацов, Д. (2015). Разговор с Нанси Фрейзър "Равнопоставеността: граматика на оспорването и практики на протестите след 2011 г.". Култура, 2.

Ганев, Венелин Йорданов (2013). Плячкосването на държавата България 1989-1997. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-207-1

Деянов, Д. (1992). Третите мрежи. Докладът на Броуди.

Деянов, Д. (2008). Мрежите на прехода : какво всъщност се случи в България след 1989 г. Мрежите на прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989 г.. ISBN: 978-954-321-444-0

Деянов, Д. (2011). Мрежовият капитализъм: противоречивото наследство на Лениновия експеримент. Социологически проблеми, 3-4.

Деянова, Л. (2008). Полето на общественото мнение между "фабриките за данни" и "фабриките за аргументи". Мрежите на прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989 г.. ISBN: 978-954-321-444-0

Дойнов, О. (2002). Спомени. София: Труд.

Живков, Т. (1997). Мемоари. София: Абагар. ISBN: 954-427-279-8

Лаверн, Д. (2010). Експертите на прехода : българските think - tanks и глобалните мрежи за влияние. София: Изток-Запад. ISBN: 978-954-321-727-4

Латур, Бруно (2007). Реасемблиране на социалното. София: Изток-Запад. ISBN: 978-954-321-395-5

Маркс, К. (1948). Восемнадцатое брюмера Луи Бонапарта. Избранные произведения в двух томах (Ed. К. Маркс and Ф. Энгельс).

Митев, П.-Е. (1984). Отрицательные явления при социализме и процесс персонификации общественных отношений. Проблемы молодежи.

Можни, И. (2003). Защо така лесно. : Някои семейни основания за нежната революция : Социол. есе. София: Изток-Запад. ISBN: 954-8945-52-5

Проданов, Васил Костадинов (2012). Теория на българския преход. София: Захарий Стоянов. ISBN: 978-954-09-0693-5

Райчев, Андрей Венцелов (1985). Младата личност и "малката правда". София: Народна младеж.

Токвил, А. (1992). Бившият режим и революцията. София: Избор.

Фюре, Ф. (1992). Революция преди революцията. Предговор към А. Токвил, Бившият режим и революцията. Бившият режим и революцията.

Чалъков, И., Бунджулов, А., & Христов, И. et al. (2008). Мрежите на прехода : какво всъщност се случи в България след 1989 г. София: Изток-Запад. ISBN: 978-954-321-444-0

Koford, Kenneth (2000). Citizen restraints on “Leviathan” government: transition politics in Bulgaria. European Journal of Political Economy, 16(2). DOI: https://doi.org/10.1016/S0176-2680(00)00004-5

Olson, M. (1995). Why the Transition from Communism is So Difficult. Eastern Economic Journal, 21(4).

Siklova, J. (1999). Why so easily?. East Central Europe Review, 1(1). DOI: https://doi.org/10.1163/187633099X00121

Szelenyi, Iv (1995). The Rise of Managerialism: The" New Class" after the Fall of Communism.

Stark, David (1991). Path Dependence and Privatization Strategies in East Central Europe. East European Politics and Societies and Cultures, 6, 17-51. DOI: https://doi.org/10.1177/0888325492006001003

Файлове за сваляне

Публикуван

27.08.2015

Брой

Раздел (Секция)

Статии

Как да цитирате

Бунджулов, А. (2015). Политико-икономическите симбиози – за една политикономия на българския преход. Научни трудове на УНСС, 2, 57-83. https://doi.org/10.37075/RP.2015.2.02