Теоретични основи на коеволюционното развитие
DOI :
https://doi.org/10.37075/RP.2012.1.02Абстракт
Всред научните среди има сериозни различия около проблема за т.нар. устойчиво развитие. От пълното му отричане, до опитите да се вмени на всички правителства да следват определени принципи, за да не се изпадне в екологична катастрофа.Една от причините да се отрича устойчивото развитие е самото определение, дадено в публикациятаOur Common Future. Концепцията за удовлетворяване на нуждите на днешното поколение без да се компрометира способността на бъдещите генерации да посрещат своите собствени нужди не е продуктивна. Нуждите на поколенията, както и технологиите за тяхното задоволяване, се менят драстично от поколение на поколение и такова определение не може да дефинира какво от днешния ден трябва да бъде запазено за поколенията.Друг съществен недостатък е, че то предполага непрекъснат растеж, но такъв не бе постигнат нито в социалистическата, нито в капиталистическата икономика. Напротив – развитието е свързано с кризи, които се преодоляват с организационни, структурни изменения и с въвличане на иновативни методи за производство на стоки и услуги.В това изследване се използва системният подход. За първи път той е приложен от руските учени, Вернадски, Богданов и Бухарин. Вернадски въвежда термина “ноосфера”, която се определя като биосфера, облагородена от човешкия разум.Поради това вместо “устойчиво развитие” следва да се приеме термина “коеволюционно развитие”, което води до балансиране на взаимодействието на човека и природата. Постигането на тази цел преминава както през усъвършенстване на технологиите за производство на стоки и услуги, така и през усъвършенстване на морала и нравствеността на хората.Изследването на ноосферата е интерактивен процес, който освен опознаването включва оценка на взаимодействието на елементите й. Вниманието трябва да бъде насочено както към индикаторите, описващи състоянието на нейните главни подсистеми, така и към задълбочаване на познанията за рисковете, които носят със себе си едни или други проекти за развитие.Литература (библиография)
Adams, W.M. (2006). The Future of Sustainability: Re-thinking Environment and Development in the Twenty-first Century. IUCN Renowned Thinkers Meeting.
Barbier, Edward B. (1987). The Concept of Sustainable Economic Development. Environmental Conservation, 14(2), 101-110. DOI: https://doi.org/10.1017/S0376892900011449
Stivers, Robert L. (1976). The sustainable society: Ethics and economic growth. Philadelphia: Westminster Press.
Lisa Segnestam (2012). Indicators of Environment and Sustainable Development: Theories and Practical Experience. The International Bank for Reconstruction and Development (World Bank).
United Nations (1987). Report of the World Commission on Environment and Development. General Assembly Resolution 42/187.
DeSimone, L. & Popoff, F. (1997). Eco-efficiency: The Business Link to Sustainable Development. Cambridge: MIT Press.
Хакен, Г. (1991). Информация и самоорганизация.
Моисеев, Н.Н. (1998). Расставание с простотой / Моисеев, НН.
Арманд, А. Д. (1999). Анатомия кризисов.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2012 Георги Михнев (Автор)
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Авторите запазват авторските права върху своите произведения.
Всички публикации се разпространяват при условията на лиценза Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0).
