Феноменът „време“ и неговите измерения (Опит за психологически анализ)
DOI :
https://doi.org/10.37075/RP.2011.1.05Абстракт
Философското осмисляне на моделите на времето се характеризира с дълъг и сложен път на интерпретация на познавателна дейност на личността, формиране на темпоралната картина на света и ориентация на човека във времето.Разглеждат се основните модели на времето: първия, известен във филогенезата – митологичното; преминава се към другите модели – циклическото, осевото, линейното, екзистенциалното време; феноменът „смесване“ или „съ-съществуване на времената“, предизвикан от друг пространствен модел – нелинейното или разклоненото време. Изследва се „сътворението“ на социалното време като част от антропоцентричното време, неговото осмисляне и размиването на границите му.Психологическото време отразява в психиката на личността времевите отношения между неговите жизнени събития, т. е., човекът с живота и събитията в него изгражда жизненото време и го разчита като едновременност, последователност, продължителност на събитията и процесите, скорост и принадлежност към настоящето, миналото или бъдещето. Към тези рефлексии на времето се добавят изживяванията на компресираност, прекъснатост и непрекъснатост, ограниченост и неограниченост, на осъзнаване и оценка на възрастта, представите за живота и смъртта, представите за вероятната продължителност на живота и връзката на собствения живот с живота на предишните и бъдещите поколения, както и на цялото човечество.Литература (библиография)
Абульханова-Славская, К. (2001). Личностная регуляция времени. Психология личности в трудах отечественных психологов.
К.А. Абульханова-Славская (1991). Стратегия жизни. М.: Мысль.
Абульханова-Славская, К. & Березина, Т. Н. (1991). Время личности и время жизни.
Ananʹev, Boris Gerasimovich (1968). Человек как предмет познания. Л.: ЛГУ.
Аристотель (1983). Избранные сочинения.
Артемов, В. (1987). Социальное время : ПРоблемы изучения и использования. Новосибирск: Наука.
Атали, Жак (2009). Кратка история на бъдещето. С.: Рива. ISBN: 978-954-320-213-3
Аттали, Ж. (1993). Линии горизонта. На пороге нового тысячелетия.
Бергсън, А. (1992). Опыт о непосредственных данных сознания. Собр. соч..
Бергсън, А. (1914). Творческая эволюция.
Бердяев, Н. (1990). Время и вечность. На переломе. Философские дискуссии 1920-х годов: Философия и мировоззрение.
Бестужев-Лада, И. (1976). Прогнозирование социальных потребностей.
Библия или свещеното писание на стария и новия завет. (1924). С.: Придворна печатница.
Блажени, А. (1993). Изповеди. С.: БПЦ.
Бояджиев, Ц. (1997). Августин и проблемът за времето : Разсъждение върху 11 кн. на "Изповеди" [на Августин Аврелий]. Пловдив: Философско Общество.
Бродель, Ф. (1994). История и общественные науки. Историческая длительност. Философия и методология истории.
Бюллер, Ш. (1924). Течение человеческой жизни как психологическая проблема.
Вернадский, В. (1994). Живое вещество и биосфера. М.: Наука. ISBN: 5-02-005754-1
Вернадский, В. (1992). Изучение явлений жизни и новая физика. Труды по биогеохимии и геохимии почв.
Вернадский, В. (1988). Проблема времени в современной науке. Философские мысли натуралиста.
Винер, Н. (1983). Информация, язык и общество. Кибернетика. М.: Наука.
Головаха, Е. & Кроник, А. (1984). Психологическое время личности.
Гуревич, А. (2011). Категории средневековой культуры. URL: http://justlife.narod.ru/gurevich/gurevich01.htm (accessed 2011-08-24)
Дельоз, Ж. & Гатари, Ф. (1995). Що е философия?. С.: Нова Хуманитаристика. ISBN: 954-587-014-1
Детлаф, Т. (1989). Изучение временных закономерностей развития животных. Онтогенез, ХХ.
Джеймс, У. (1991). Психология, педагогика.
Дончев, Ст. (1974). Човек, време, дейност : [Социол. изследване на петдневната работна седмица]. С.: Наука и изкуство.
Елиаде, М. (2005). Митът за вечното завръщане : Архетипи и повторение. С.: Захарий Стоянов. ISBN: 954-739-230-1
Ериксон, Е. (1996). Идентичност: младост и криза. С.: Сиела. ISBN: 954-02-0194-2
Идеята за времето : Антология. (1985). С.: Наука и изкуство.
Касирер, Ер. (1996). Изследване на човека. С.: ГАЛ-ИКО. ISBN: 954-8010-60-7
Кастелс, М. (2003). Възходът на информационното общество.
Ковалев, В. (1991). Личностное время как предмет психологического исследования. Психология личности и время. В: Тезисы докладов и сообщений Всесоюзной научно-теоретической конференции.
Левин, К. (2000). Теория поля в социальных науках.
Лесков, Леонид Васильевич (1998). Футуросинергетика западной цивилизации (задачи синергетического моделирования). Obshchestvennye nauki i sovremennost.
Лой, А. (1978). Социально-историческое содержание категорий" время" и" пространство".
Лолаев, Т. (2000). Время и прогресс. Философия и общество.
Лолаев, Т.П. (2001). Почему время принципиально необратимо. Вестник Владикавказского центра.
Лолаев, Т. (1999). Пространственно-временная структура Вселенной и закон ее функционирования.
Лолаев, Т. (2000). Пространство как функция материального объекта. Философские исследования.
Милкова, Р. & Милков, Л. (2007). Психологически и социално-педагогически проблеми на образователната дейност : Избрани въпроси. С.: Юни Експрес. ISBN: 978-954-9454-22-2
Митрани, Л. & Шекерджийски, Ст. (1984). Времето. С.: Народна просвета.
Нестик, Тимофей Александрович (2003). Социальное конструирование времени. Социологические исследования.
Ньюттен, Ж. (1989). Мотивация, действие и перспектива будущего.
Попов, З. & Бояджиев, Ц. (1985). Културно-историческата обусловеност на теоретическите проблеми на времето. Идеята за времето. Антология.
Пространственно-временная организация онтогенеза, М., 1998. (1998).
Радев, Н. (2007). Бюджетът на времето. С.: Университетско издателство "Стопанство".
Радев, Н. (2005). Джендър различия и социална работа. Социална работа с деца и семейства. ISBN: 954-616-145-4
Рубинштейн, С. (2000). Основы общей психологии. СПб: Питер. ISBN: 5-314-00016-4
Савова, И. (2007). Текст и време. Шумен: УИ "Еп. К. Преславски". ISBN: 978-954-577-471-3
Сартр, Ж. (2000). Бытие и ничто: Опыт феноменологической онтологии. М.: Республика.
Стайков, З. (2000). Възпроизводството на времето-капитал-бог в едно. София: Балкан прес.
Стайков, З. (1989). Изследвания на бюджета на времето : [Моногр.]. С.: БАН.
Стайков, З. (1973). Работното и свободното време : [Научнопопул. очерк]. С.: Профиздат.
Стефанов, А. (2004). Философия на времето. С.: Парадигма. ISBN: 978-954-326-085-0
Стефанов, В. (1993). Познание и време : [Изследване]. С.: Университетско издателство "Св. Климент Охридски". ISBN: 954-07-0171-6
Строс, Кл.-Л. (1995). Структурална антропология. С.: Христо Ботев. ISBN: 954-445-325-3
Сухомлинский, В. (1968). И лес, и каждое дерево. Правда.
Тофлър, Алвин (1991). Третата вълна. С.: ИК "Пейо К. Яворов".
Уитроу, Дж. (1964). Естественная философия времени. DOI: https://doi.org/10.1038/201749b0
Фол, А. (1998). Човекът във видове време. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски". ISBN: 954-07-1169-X
Фресс, П., Ж. & Пиаже, Ж. (1978). Экспериментальная психология. М.: Прогресс.
Фукуяма, Франсис (2006). Краят на историята и последният човек. С.: Обсидиан. ISBN: 954-769-117-1
Хайдегер, Мартин & Зашев, Димитър Георгиев (2005). Битие и време. С.: Академично издателство "Проф. Марин Дринов" - БАН. ISBN: 954-430-493-2
Хасанов, И. (2008). Биологическое время (Текст доклада, прочитанного на заседании 09.10.2007, посвященном памяти Т. А. Детлаф).
Хасанов, И. (1998). Феномен времени, Ч. І, Объективное время.
Хокинг, Ст. (1994). Кратка история на времето. С.: Наука и изкуство. ISBN: 954-02-0102-0
Хомик, В. & Кроник, А. (1988). Отношение к времени: психологические проблемы ранней алкоголизации и отклоняющегося поведения. Вопросы психологии.
Цуканов, Б. (1985). Анализ ошибки восприятия длительности. Вопросы психологии.
Шарден, П. (1994). Човешкият феномен : [Есе]. С.: Аргес.
Юнг, К. (1995). Изследване върху феноменологията на цялостната личност. Плевен: Евразия-Абагар.
Ясперс, К. (1994). Истоки истории и ея цель. Смысл и назначение истории.
Adam, B. (1988). Social versus natural time, a traditional distinction reexamined. Young and Schuller.
Evans, David R. (1961). Biological Clocks. Volume XXV. Cold Spring Harbor Symposia on Quantitative Biology.. DOI: https://doi.org/10.1086/403447
Bünning, Erwin (1958). Die Physiologische Uhr. Berlin: Springer. DOI: https://doi.org/10.1007/978-3-662-21804-4
Coser, Lewis & Coser, Rose (1990). Time Perspective and Social Structure. Hassard. DOI: https://doi.org/10.1007/978-1-349-20869-2_13
Davies, P. (2009). About Time. Einstein's Unfinished Revolution.
Dumazedier, J. (1974). Sociologie empirique du loisir. Paris: Seuil. DOI: https://doi.org/10.2307/3320680
Dumazedier, J. (1962). Vue une civilization du loisir?.
Durkheim, E. (1915). The Elementary Forms of the Religious Life. London: G. Allen & Unwin. DOI: https://doi.org/10.1097/00000446-191609000-00024
Evans-Pritchard, E. (1977). Theories of Primitive Religion.
Frank, L. (1939). Time perspectives. Journal of Social Philosophy.
Giddens, A. (1991). Modernity and Self-Identity. Cambridge: Polity. DOI: https://doi.org/10.4324/9781003320609-62
Grath, J. & Kelly, J. (1986). Time and Human Interaction. Toward a Social Psychology of Time. DOI: https://doi.org/10.2307/2071593
Gurvitch, Georges (1963). The Spectrum of Social Time. DOI: https://doi.org/10.1007/978-94-010-3623-8
Halbwachs, M. (1925). Les Cadres sociaux de la memoire. Paris: F. Alcan. DOI: https://doi.org/10.1515/9783110869439
Luckmann, T. (1991). The Constitution of Human Life in Time, Chronotypes. J. Bender and D.E. Welfhery (Eds.), The Constitution of Human Life in Time, Chronotypes.
Mead, G. (1980). The Philosophy of the Present. Chicago: Prometheus Books. DOI: https://doi.org/10.2307/2179709
Mead, G. (1965). Time. G.H. Mead on Social Psychology, Selected Papers (Ed. A. Strauss). DOI: https://doi.org/10.7208/chicago/9780226187112.001.0001
Merton, R. (1984). Socially Expected Durations: a case study of concept formation in sociology. Conflict and Consensus: A Festschrift for Lewis Coser (Ed. W.W. Powell, R. Robbins).
Oaklander, L. Nathan (2004). The Ontology of Time. Amherst Prometheus Books.
Prigogine, I. & Stengers, I. (1984). Order Out of Chaos: Man's New Dialogue with Nature. Brussels: Bantam Books. ISBN: 978-0-553-34082-2
Schutz, A. (1932). Der sinnhafte Aufbau der Sozialen Welt, Eine Einleitung in die verstehende Soziologie. Frankfurt am Main: J. Springer. DOI: https://doi.org/10.1007/978-3-7091-3108-4
Sorokin, Pitirim A. & Merton, Robert K. (1937). Social Time: A Methodological and Functional Analysis. American Journal of Sociology. DOI: https://doi.org/10.1086/217540
Spengler, O. (1922). Untergang des Abendlandes. Munchen: Beck. DOI: https://doi.org/10.17104/9783406693410
Toynbee, A. (1951). A study of History. Oxford: Barnes & Noble Books. DOI: https://doi.org/10.2307/2604572
Tulving, E. (1972). Episodic and semantic memory. Organization of memory (Ed. Tulving, E. and Donaldson, W.).
Zimbardo, Philip G. & Boyd, John N. (1999). Putting time in perspective: A valid, reliable individual-differences metric. Journal of Personality and Social Psychology, 77(6). DOI: https://doi.org/10.1037/0022-3514.77.6.1271
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2011 Лучиян Милков (Автор)
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Авторите запазват авторските права върху своите произведения.
Всички публикации се разпространяват при условията на лиценза Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0).
