Икономика на щастието: относителната природа на човешкото субективно благосъстояние
DOI :
https://doi.org/10.37075/RP.2018.3.01Ключови думи :
Субективно благосъстояние, Относителен доход, Абсолютен доход, Показно потребление, Кардинална полезност, Социален статус, ЩастиеАбстракт
В статията са анализирани проблеми, които придобиват нова актуалност за икономическата наука в условията на разгръщащата се четвърта индустриална революция. Защо продължава да се отлага предвижданото от икономистите в края на XIX и началото на XX век повсеместно намаляване на работното време и отдаване на членовете на обществото на развлекателни и творчески занимания, при положение, че нарасналата производителност чрез технологиите отдавна е направила това възможно? Каква е ролята за щастието на непрекъснато увеличаващите се очаквания, както и на сравняването с останалите? Повечето хора считат, че биха били по-щастливи, ако бяха по-богати. Данните от проучванията на субективното благосъстояние обаче противоречат на това широко разпространено схващане. Постиженията на икономиката на щастието поставят детайлното изучаване на факторите на човешкото субективно благосъстояние и възможностите за неговото повлияване отново в центъра на икономическия анализ с помощта на по-съвършено познаване на човешката психология от традиционните допускания на конвенционалната икономическа теория.Литература (библиография)
Седларски, Т. (2015). Икономически теории : история на икономическата мисъл. Университетско издателство "Св. Климент Охридски" (Университетска библиотека). ISBN: 978-954-07-3970-0
Седларски, Теодор Венков (2015). Статусна икономика, институционален дизайн и икономическа политика. Икономическа мисъл, 3-22. DOI: https://doi.org/10.56497/etj1560401
Седларски, Теодор Венков (2014). Интегриране на социалния статус в икономическата теория: статусната икономика на Робърт Франк. Икономически и социални алтернативи, 117-134.
Седларски, Теодор Венков (2014). Социалнопсихологически аспекти на пазарната размяна в институционалната икономика. Икономическа мисъл, 95-114.
Седларски, Теодор Венков (2013). Нова институционална икономика. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски". ISBN: 978-954-07-3428-6
Седларски, Т. & Димитрова, Г. (2014). Основни концепции в теорията на поведенческите финанси. Годишник на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", 12, 195-220.
Седларски, Теодор & Панайотов, Желю (2016). Изплъзващата се цел на щастието. Годишник на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", 13, 293-316.
M Abramovitz (1959). The welfare interpretation of secular trends in national income and product. The Allocation of Economic Resources (Ed. Abramovitz, M. and et al.).
Allen, R. (1934). A reconsideration of the theory of value, II. Economica, 1, 196-219. DOI: https://doi.org/10.2307/2548749
Blanchflower, D. G. & Oswald, A. J. (2004). Well-being over time in Britain and the USA. Journal of Public Economics, 88, 1359-1386. DOI: https://doi.org/10.1016/S0047-2727(02)00168-8
Brickman, Philip & Campbell, Donald T. (1971). Hedonic relativism and planning the good society. Adaptation level theory (Ed. Hapley, M. H.), pp. 287-305.
Cantril, Hadley (1965). The pattern of human concerns. New Brunswick: Rutgers.
Clark, Andrew E. & Oswald, Andrew J. (1998). Comparison-concave utility and following behaviour in social and economic settings. Journal of Public Economics, 70(1), 133-155. DOI: https://doi.org/10.1016/S0047-2727(98)00064-4
Diener, E. & Seligman, M. E. P. (2004). Beyond money: Toward an economy of well-being. Psychological Science in the Public Interest, 5, 1-31. DOI: https://doi.org/10.1111/j.0963-7214.2004.00501001.x
Duesenberry, J. S. (1949). Income, saving and the theory of consumer behaviour. Cambridge, Mass.: Harvard University Press.
Easterlin, Richard A. (2001). Income and Happiness: Towards a Unified Theory. The Economic Journal, 111(July), 465-484. DOI: https://doi.org/10.1111/1468-0297.00646
Easterlin, R. A. (1974). Does economic growth improve the human lot? Some Empirical Evidence. Nations and Households in Economic Growth: Essays in Honour of Moses Abramowitz (Ed. David, P. A. and Reder, M. W.). DOI: https://doi.org/10.1016/B978-0-12-205050-3.50008-7
Frank, R.H. (1985). The demand for unobservable and other nonpositional goods. American Economic Review, 75(1), 101-116.
Frey, Bruno S & Stutzer, Alois (2002). What Can Economists Learn from Happiness Research?. Journal of Economic Literature, 40(2), 402-435. DOI: https://doi.org/10.1257/jel.40.2.402
Galbraith, John Kenneth & Olmsted, Michael S. (1958). The Affluent Society. New York: Mentor. DOI: https://doi.org/10.2307/2089073
G Carol (2005). The economics of happiness insights on globalization from a novel approach. World Economics, 6(3), 41-55.
Helliwell, J. F., Haifang, H., & Wang, S. (2017). Social Foundations of World Happiness. World Happiness Report (Ed. Helliwell, John and Layard, Richard and Sachs, Jeffrey).
Hicks, J. (1934). A reconsideration of the theory of value, I. Economica, 1, 52-75. DOI: https://doi.org/10.2307/2548574
Hills, T., Proto, E., & Sgroi, D. (2017). Understanding Happiness: A CAGE Policy Report. Understanding Happiness: A CAGE Policy Report (Ed. Brandon, Karen). DOI: https://doi.org/10.31273/978-1-910683-21-7
Hirsch, F. (1976). The social limits to growth. Cambridge: Mass.: Harvard University Press. DOI: https://doi.org/10.4159/harvard.9780674497900
Kahneman, Daniel, Krueger, Alan B., Schkade, David, Schwarz, Norbert, & Stone, Arthur A. (2006). Would You Be Happier If You Were Richer? A Focusing Illusion. Science, 312(5782), 1908-1910. DOI: https://doi.org/10.1126/science.1129688
Kahneman, Daniel, Krueger, Alan B., Schkade, David A., Schwarz, Norbert, & Stone, Arthur A. (2004). A Survey Method for Characterizing Daily Life Experience: The Day Reconstruction Method. Science, 306(5702), 1776-1780. DOI: https://doi.org/10.1126/science.1103572
Kenny, Charles (1999). Does Growth Cause Happiness, or Does Happiness Cause Growth?. Kyklos, 52(1), 3-26. DOI: https://doi.org/10.1111/1467-6435.00072
Keynes, John Maynard (2010). Economic Possibilities for Our Grandchildren. Essays in Persuasion. DOI: https://doi.org/10.1007/978-1-349-59072-8_25
Layard, R. (2005). Happiness: Lessons from a new science. London: Allen Lane. DOI: https://doi.org/10.2307/20031793
Marx, Karl (1953). Grundrisse der Kritik der politischen Ökonomie : (Rohentwurf) 1857 - 1858, Anhang 1850 - 1859. Berlin: Dietz. DOI: https://doi.org/10.14463/kxp:1924984067
Mishan, E. (1967). The Costs of Economic Growth. London: Pelican.
Oswald, Andrew J. (1997). Happiness and Economic Performance. The Economic Journal, 107, 1815-31. DOI: https://doi.org/10.1111/1468-0297.00260 DOI: https://doi.org/10.1111/j.1468-0297.1997.tb00085.x
Powdthavee, N (2007). Economics of happiness: a review of Literature and applications. Chulalongkorn Journal of Economics, 19(1), 51-73.
Robbins, Lionel (1938). Interpersonal Comparisons of Utility: A Comment. The Economic Journal, 48(4), 635-41. DOI: https://doi.org/10.2307/2225051
Scitovsky, T. (1992). The Joyless Economy (Revised Edition). New York: Oxford University Press. DOI: https://doi.org/10.1093/oso/9780195073461.001.0001
Sen, A. (1995). Inequality Reexamined. Harvard University Press. DOI: https://doi.org/10.1093/0198289286.001.0001
Smith, A (1982). The theory of moral sentiments. Indianapolis: Liberty Press. DOI: https://doi.org/10.1002/9781118011690.ch10
Smith, A. (1910). The Wealth of Nations. London: J. M. Dent. DOI: https://doi.org/10.2307/j.ctv19fvzzk.25
Van Praag, B. M. S. (1993). The Relativity of the Welfare Concept. The Quality of Life (Ed. Martha Nussbaum and Amartya Sen), pp. 362-416. DOI: https://doi.org/10.1093/0198287976.003.0027
Veenhoven, R. (1993). Happiness in Nations: Subjective Appreciation of Life in 56 Nations 1946-1992. Rotterdam: RISBO. ISBN: 90-72597-46-X
Veenhoven, Ruut (1994). Is happiness a trait?. Social Indicators Research, 32, 101-160. DOI: https://doi.org/10.1007/BF01078732
Veenhoven, Ruut (1995). World Database of Happiness. Social Indicators Research, 34, 299-313. DOI: https://doi.org/10.1007/BF01078689
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2018 Теодор Седларски (Автор)
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Авторите запазват авторските права върху своите произведения.
Всички публикации се разпространяват при условията на лиценза Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0).
