Човешкият капитал: концептуална рамка и функционална методология

Атанас Казаков

doi:10.37075/RP.2010.1.01

Автори

доц. д-р Атанас Казаков катедра "Икономикс", Общоикономически факултет, УНСС Автор

DOI :

https://doi.org/10.37075/RP.2010.1.01

Абстракт

В студията се разглеждат възлови проблеми, свързани с теорията и методологията на човешкия капитал. Изведена е по-широка рамка на концепцията на тази форма на капитала, представени са класическите, неокласическите и съвременни основи на теорията за човешкия капитал. Направен е анализ и сравнителна характеристика между физическия и човешкия капитал, разширена е тезата за непрекъсваемото единство между човешкия капитал и неговия материален носител – живата човешка личност, с богатия избор от негови характеристики и свойства.За първи път в българската икономическа литература се изследват общите черти и различията между човешкия и интелектуалния капитал. Освен това, човекът и човешкия капитал се разглеждат като обекти и субекти на общественото и пазарното взаимодействие. В студията е застъпена идеята за необходимостта от интердисциплинарен подход към проблемите на човешкия капитал.

Литература (библиография)

Смит, Адам (2006). Богатството на народите. София: РАТА. ISBN: 978-954-9608-23-6

Петти, В., Смит, А., & Рикардо, Д. (1993). Антология экономической классики. Москва: Эконов Ключ.

Маркс, Карл (1968). Капиталът, том първи. София: Изд. на БКП.

Маркс, Карл (1968). Капиталът, том втори. София: Изд. на БКП.

Маркс, Карл (1969). Капиталът, том трети. София: БКП.

Маркс, Карл (1966). Теории за принадената стойност, IV том на "Капиталът", част III. София: БКП.

Маркс, Карл (1980). Экономические рукописи /1857 1861 г. Первоначальный вариант "Капитала"/, часть ІІ. Москва: Изд. "Политической литературы".

Маршалл, Алфред (1993). Принципы экономической науки, Экономическая мысль Запада. Часть I, II, III. Москва: Издательская группа "Прогресс".

Кейнс, Джон М. (1993). Обща теория на заетостта, лихвата и парите. София: Изд. къща "Христо Ботев".

Беккер, Г. (2003). Человеческое поведение. Экономический подход. Москва: ГУ ВШЭ.

Becker, G. S. (1994). Human Capital: A Theoretical and Empirical Analysis, with Special Reference to Education, 3rd Edition. Chicago, Ill.: University of Chicago Press. ISBN: 978-0-226-04120-9

Ангелов, И. & колектив (2003). Икономиката на България и Европейския съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година. София: Изд. Статпринт ЕООД.

Гойло В. (1998). Интелектуален капитал. МЭ и МО.

Димитров, Николай & Игов, Николай (2006). Интелектуалният капитал и проблеми на използването му в България. сп. Икономическа мисъл.

Добрынин, А., Дятлов, С., & Цыренова, Е. (1999). Человеческий капитал в транзитивной экономике, /формирование, оценка, эффективность использования/. Санкт Петербург: Наука.